|
ОБРЪЩЕНИЕ НА КЛАСНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ
КЪМ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ ОТ 12а КЛАС
Така се случи, че аз бях класен ръководител
на тези вече пораснали деца през
гимназиалните им четири години. Опитах се да намеря в сърцето си ОБИЧ за всеки
един от тях, ДОБРА ДУМА за подкрепа и утеха, ТОПЛА ЛАСКА за поощрение в
трудните моменти, ВЕДРОСТ, за да направя дните им красиви, УСМИВКА, за да бъдат
по-добри.
И сега, когато
виждам, че са се изкачили там, „в света на големите“, аз се чувствам
удовлетворена от това, че сами могат да поемат по стръмния и нелек път на
зрелостта; че могат да протегнат ръце и да прегърнат мечтите си, които вече не
са така отдалечени.
И макар невинаги да
са били наи-примерните ученици аз ги обичам и им благодаря, че ме приеха за
приятел и дори съучастник в трудния път към съзряването. За мен те винаги ще си
останат МОЯ КЛАС, а аз за тях, надявам се, завинаги ще бъда КЛАСНАТА.
Бих искала да им
пожелая три неща:
ТЪРПЕНИЕ, за да понасят това, което не е по силите им да променят;
СМЕЛОСТ, за да се борят за това, което могат и си струва да
променят;
и МЪДРОСТ, за да правят
разлика между тези два случая.
|